Следвайки големия модел, „въплътеният интелект“ се превърна в нова гореща точка в технологичната индустрия тази година и се смята за ключова посока в новата вълна на изкуствения интелект (AI). Появиха се много стартиращи фирми, финансирането достигна нови върхове, а технологията продължи да пробие... Като най-представителното образувание в тази област, хуманоидните роботи ускоряват индустриализацията под катализа на големи модели.
Ако големите модели се считат за „интересни души“, хуманоидните роботи, активирани от „въплътен интелект“ имат „добре изглеждащи кожи“ и са станали мощни помощници на хората в много области.
Предефиниране на роботи
Като мост, свързващ виртуалното и реалното пространство, „въплътеният интелект“ се отнася до интегрирането на AI във физически обекти като роботи, като им дава способността да възприемат, учат и динамично да взаимодействат с околната среда като хората.
Самият термин "въплътен интелект" има силно изразена философска окраска на технологията. През 1945 г. френският философ Морис Мерло-Понти предлага концепцията за „въплъщение“, вярвайки, че хората трябва да взаимодействат и да възприемат заобикалящата среда чрез телата си, за да разберат света. През 1950 г. британският компютърен учен Тюринг, известен като „бащата на AI“, за първи път предложи концепцията за „въплътен интелект“ в своята статия „Компютърни машини и интелект“.
Всъщност индустриалните роботи (роботизирани ръце) с относително ниски нива на интелигентност отдавна се използват широко в производствената индустрия, като водят до подобрения на качеството и ефективността. Традиционните промишлени роботи обаче са комбинация от „фиксирани програми + роботизирани ръце“, докато роботите, упълномощени от „въплътен интелект“ са итерация на „мултимодално възприятие + мозъчно вземане на решения“.
Xu Huazhe, асистент професор в Института по междудисциплинарни информационни науки на университета Цинхуа, вярва, че роботите в бъдеще ще представят различни форми: двукраки, четирикраки, колесни, механични кучета, интелигентни дронове и дори механични пчели, но хуманоидни роботи са най-адаптивните към човешкото общество и ще станат роботите, които най-добре могат да помогнат на хората.
Хуманоидните роботи могат да решат проблема с „последната миля“ на производствената линия. Много персонализирани и персонализирани продукти не могат да бъдат сглобени еднакво на поточната линия, което изисква хуманоидни роботи с възможности за обобщаване, които да „помагат“ за сглобяването на масово произведени части в продукти според нуждите на клиента за персонализиране. В по-сложни и променливи сценарии, като домашни услуги и обществени услуги, хуманоидните роботи също имат повече предимства и могат да се адаптират към различни среди и нужди за изпълнение на различни задачи.
Три големи трудности за преодоляване
Развитието на хуманоидните роботи започва с обучение и имитиране на хора. Трудностите в развитието му могат да бъдат разбрани и чрез сравнението му с човешкия мозък, малкия мозък и тялото. „Мозъкът“ е отговорен главно за автономния център за обучение, планиране и вземане на решения на робота; "малкият мозък" е отговорен за контрола на движението, включително ходене до бягане и скачане, и от просто хващане до сложни движения на ръцете; и "тялото" включва структурата на тялото и крайниците и сръчния дизайн на ръцете.
Вицепрезидентът на UBTECH Robotics и директорът на изследователския институт Jiao Jichao каза пред репортери, че има много технически трудности, които трябва да бъдат преодолени в тези три основни области: По отношение на „мозъка“, интегрираната изчислителна архитектура от края на облака, мултимодалното възприятие и моделирането на околната среда са фокусът на технологиите през последните години. „Най-голямата трудност при човешката имитация се крие в имитацията на човешкия мозък, а съществуващите научни теории далеч не са достатъчни за изследване на човешкия мозък“; по отношение на "малкия мозък", възможностите за взаимодействие човек-компютър, сложното преминаване на терена, координираните фини операции на цялото тяло и т.н. са важни насоки; по отношение на „тялото“, ключови технологии като бионичен трансмисионен механизъм за твърдо-гъвкаво свързване, изключително компактна структура на крайниците на робота и сръчен дизайн на ръцете са важни хардуерни основи, необходими за гъвкавото движение на хуманоидните роботи.
Появата на големи модели значително е "еволюирала" в "мозъка" на робота, значително е подобрила гъвкавостта и обобщението на роботите и се очаква да намали разходите за разработка на хуманоидни роботи и да ускори навлизането им в хиляди домакинства.
Според Yang Fengyu, основател и главен изпълнителен директор на Uniqi Robotics Technology Co., Ltd., сега индустрията използва главно предварително обучени големи модели за предварително обучение на роботи, за да им даде по-силни способности за учене; големите модели могат да прехвърлят обучението на специфични задачи към задачи на роботи, за да подобрят тяхната адаптивност; в допълнение, възможностите за мултимодална обработка на големи модели могат да се използват, комбинирани с различни входни данни като зрение, слух и допир, за да се подобри разбирането на робота за сложни сцени.