Хуманоидните роботи са една от най -добрите форми на въплътена интелигентност, като се фокусират повече върху взаимодействието и автономното поведение на интелигентните агенти с околната среда. Въплътената интелигентност е интелигентна система с възприемане на околната среда, интелигентно взаимодействие и планирани действия, включително три основни модула: модул за възприятие, модул за взаимодействие и модул за работа и контрол. Хуманоидните роботи, които взаимодействат с околната среда, вземат автономни решения и изпълняват планове, могат да постигнат взаимодействие на ниво задача.
Режимът на изпълнение на задачата на хуманоидните роботи е подобен на този на самоуправляващите се автомобили, като и двата се основават на трите модула на възприятие, вземане на решения и експлоатация и контрол. Хуманоидните роботи получават инструкции чрез разпознаването на гласа на мозъка, възприемането на околната среда и други функции и изпълняват планиране на горното ниво, като разлагане на задачи. Тогава мозъчният мозък осъзнава оптималното планиране на пътя и накрая издава инструкции за решение и кара серво системата да премести тялото, за да изпълни инструкциите за задачата. В процеса на изпълнение на задачите, общата способност за разбиране и способността за разсъждение на много нива на големия модел дават на хуманоидните роботи ядрото на въплътената интелигентност, което по-добре разбира обобщените задачи.
Съдейки обаче по публичните състезания, все още има много проблеми с настоящите хуманоидни роботи: не е лесно да се идентифицира посоката автономно, което доказва, че те не могат да намерят посоката автоматично според заредената карта; Издръжливостта е твърде лоша и батерията трябва да бъде заменена след изтичане на няколко километра и дори човекът трябва да бъде заменен, а алкохолът трябва да се напръска, за да се охлади; Балансът не е добър и персоналът трябва да работи с тях по време на конкуренцията и дори трябва да бъде подкрепен, за да не падне и е трудно да станат сами след падане; Главата на робота пада, но двата крака все още могат да се движат напред, което очевидно се доставя; Действието за люлеене на ръката е ясно, без да се обръща, но ръцете са на загуба след падане; В действителните спортове повечето хуманоидни роботи не бягат, а ходят и няма процес на двата крака, които напускат земята едновременно ...
Някои нетизени се пошегуваха, че настоящите хуманоидни роботи "имат непълно развитие на мозъчния мозък и напълно неразработен мозък". До известна степен това също доказва, че хуманоидните роботи все още са далеч от реалната индустриализация и комерсиализация.